Разпространение
По склоновете на Пагайо се среща в редки широколистни гори, каменисти клонове, каменисти обрасли с храсти терени, покрай пътищата, на височина от (400-) 500 м до 1,200 м надм. вис.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Впечатляващо многогодишно растение, със здрави, изправени, прости или слабо разклонени цветоносни стъбла, високи до 120 см, покрити с жлезисти власинки. Листата са продълговато-яйцевидни, сърцевидни, с остър връх, долната им повърхност е покрита със сиво-бели, меки власинки. Листата в основата на растението са с дълги дръжки, докато листата по стъблото са по-малки по размер и имат по-къса дръжка. Цветовете са събрани в гроздове от 12-20, образуващи вертициластри. Вертициластрите са разположени близо един до друг, а в основата си имат специфични структури, които приличат на много тесни листа (малки прицветници). Цветовете са двуустни, окосмени отвън, светли и червеникави отвътре. Горната устна изглежда като шлем (сводеста и голяма), докато долната е по-малка, сплескана и има 3 дяла (закръглени деления). Цъфти от юни до август. Фотофилен вид, който може да понася засенчване. Предпочита песъчливи, глинести и добре дренирани почви. Принадлежи към Lamiaceae, семейство растения, което включва видове, използвани в готвенето (като риган, мента, босилек), за фитотерапия (като градински чай, мурсалски чай) и ароматерапия (като лавандула, мащерка, розмарин).
Поради сравнително широкото си разпространение по склоновете на Пагайо, не се забелязват или констатират някакви непосредствени рискове или опасности, които да доведат до значително намаляване на популацията.
Природозащитно състояние
–
Природозащитен статут
Няма национален или международен Природозащитен статус.