Разпространение
По склоновете на Пагайо се среща във влажни, открити места и под чинари, близо до извори, на ниска и средна височина (до 950 м надм. вис.)
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Със значителен брой растения на местата, където е описано. Многогодишно, ароматно, право тревисто растение, високо до 80 (-100) см. Стъблото е покрито с копринени, сиво-бели, извити власинки и клонки на върха. Листата са срещуположни едно на друго, приседнали, сивкави, с власинки, продълговати, копиевидни (както показва името на вида), с остър връх и силно назъбени. Цветовете имат две устни (2-устни), виолетови са и растат по много заедно в групи (образувайки вертициластри), които се появяват по горната част на стъблото. Цъфти от юли до август. Важно ароматно пчеларско растение. Има силен аромат на мента, поради което се нарича дива мента. Освен че се използва в народната медицина като противомикробно, спазмолитично средство, намира приложение и във фармацевтичната, хранително-вкусовата и козметичната индустрия. В Англия я наричат конска мента, защото конете реагират неприятно на силната миризма на растението.
Поради относително широкото си разпространение на Пагайо, няма особени заплахи и натиск, които биха довели до значително намаляване на наблюдаваната популация.
Природозащитно състояние
Незастрашен вид.
Природозащитен статут
Категория „LC – Незастрашен вид“ на Международния съюз за защита на природата (IUCN). Това, обаче, не означава, че е в безопасност и за него няма пряка опасност от изчезване.