Разпространение
Регистриран е близо до върховете на планината Пагайо, на надморска височина над 1800 м, в субалпийски пасища. Това означава, че районът, в който е разпространен видът, е доста ограничен.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Може да образува големи колонии на местно ниво. Въпреки това, общият размер на популацията му на планината Пагайо не е голям. Многогодишно тревисто растение, ниско, до 30 см. Листата му са съставни и, както подсказва името му, се състоят от три листчета, с кожеста текстура, с изпъкнали жилки на долната повърхност. Цветовете са розови до виолетови, образуващи гъсти съцветия, наречени глави. Видовете от рода Trifolium (известни като детелини) са широко известни като ценни фуражни растителни видове. Причината е, че фуражът, който произвеждат, е с висока хранителна стойност за животните, но при видовете, които изглеждат разпръснати, като при Trifolium holdreichianum, произведеният фураж е ограничен. Въпреки това, много видове от рода образуват „килимчета“ на земята (гъсто цеспитозни видове), като по този начин предпазват почвата от ерозия. Освен това, поради симбиозата си с азотни бактерии (наблюдава се при всички бобови растения), те обогатяват почвата с азот, подобрявайки нейното плодородие. Той е балкански ендемит, често срещан в планинските пасища (между 1500-1900 м н.в.), като се среща на места до 500 м или рядко до 100 м. Обикновено се среща върху варовик, но може да се намери и в силициеви геоложки субстрати. Цъфти през лятото и по-специално от средата на юни до юли. В места, където условията са по-студени, цъфтежът може да се удължи до края на август.
На връх Пагайо не са наблюдавани въздействия, които биха могли да доведат до намаляване на популацията. Въпреки това, всяко действие, което би могло да причини безпокойство в района на върховете на планината Пагайо, вероятно ще намали популацията.
Природозащитно състояние
–
Природозащитен статут
Няма национален или международен природозащитен статут.