Разпространение
Среща се предимно на най-високите височини на планината, в субалпийските екосистеми по стръмни склонове със северна ориентация, над 1600 m н.в.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Образува големи колонии в планината Пагайо. Широколистен храст джудже, образува неравномерна покривка от множество изправени стъбла, които рядко достигат 50 см. Цветовете му приличат на много малки, зеленикаво-бели до розови, сферични звънчета. Плодът е сферичен като грозде, черен със син налеп. Цъфти от май до юни. Расте на кисели, влажни почви. Европейската боровинка е адаптирана към местообитания, характеризиращи се със студена зима и кратко топло лято. Имайки малка височина, той се намира близо до земята, където се развиват по-високи температури, докато сухите листа, образуващи твърди структури, осигуряват защита от вятъра. Плодовете му имат важни лечебни свойства, с дълга история на употреба за лечение на очни заболявания. Той е един от най-богатите естествени източници на антоцианини и следователно има важни антиоксидантни, хипогликемични и антимикробни свойства. Няколко проучвания подкрепят ползите за здравето от плодовете му, особено за лечение на дегенеративни заболявания. Макар и годни за консумация, плодовете не се берат в Гърция. В Централна Европа пък се използва в готвенето, сладкарството и производството на напитки.
Въпреки че има относително ограничено географско разпространение на планината Пагайо (зони с голяма надморска височина), поради големия брой индивиди на местата, където се среща, видът не се счита за застрашен. Обширни проекти (например пътно строителство) във високите райони на планината могат да доведат до намаляване на популацията.
Природозащитно състояние
–
Природозащитен статут
Няма национален или международен природозащитен статут.