Разпространение
Среща се покрай пътища, по открити склонове, на каменисти и сухи слънчеви места. Среща се по цялата височинна верига на планината.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Голям брой растения са регистрирани на планината Paggaio. Това е многогодишно тревисто растение с твърда основа и няколко изправени стъбла, високи до 40 см. Листата му са тясно елипсовидни или копиевидни, с няколко черни жлези в близост до краищата им и множество жлези (петна) по повърхността им. Цветовете му са най-големите сред зюмбюлите, достигащи до 6 см. Разположени са на всеки 2-8 по краищата на стъблата. Цъфти от юни до август. Принадлежи към относително „стар“ растителен род, Hypericum, както е посочено от изкопаеми находки, датиращи от периода на средата на палеоцена (37–34 милиона години преди настоящето). Предците на рода вероятно са били тропически храсти, които са мигрирали от Африка в ранния палеоценски период, тъй като тропическият климат се е разпространил в северните ширини. Растенията от рода са свързани с няколко древни и средновековни традиции, свързани с магически, духовни и религиозни вярвания. Преобладаващите етимологии на думата hypericon (hyper + icon) означават нещо „отвъд това, което се вижда“ и вероятно се отнася до растенията, които са били поставени над култовите фигури, за да пазят от „демоничните духове“, докато други етимологии го свързват с мястото покълването му (под различни видове erica (пирен) = under + erica). Името на вида (olympicum) идва от Олимп на Витиния, близо до Бурса, Турция.
Поради относително широкото разпространение на планината Пагайо, не са наблюдавани или докладвани особени заплахи и натиск, които биха могли да доведат до значително намаляване на популацията.
Природозащитно състояние
–
Природозащитен статут
Няма национален или международен природозащитен статут