Разпространение
Това е космополитен вид, като многобройно в Европа се среща в Румъния. В България се среща като постоянен вид, мигриращ, преминаващ или зимуващ вид.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
В България зеленоножката достига размери до 34 cm и дължина на размаха 52 cm. Има възрастов диморфизъм. При възрастните индивиди шията и гърдите са с черно-сиво оперение, а горната част на тялото е маслиненокафява. Коремът е тъкмносив, а подопашката бяла. Челото е с яркочервена рогова пластинка. Младите отгоре са кестенявокафяви, а отдолу тъмносиви. Подбрадието е белезникаво, гърдите отстрани, а коремът са жълтокафеникави. Роговата пластинка при младите екземпляри е малка.
Обитава влажни зони както в равнини, така и в предпланини до около 1000 m. При миграции се среща поединично в равнинни водоеми.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
Зеленоножката попада в Приложение II на Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици.
Видът е включен в Приложение 3 на Закона Биологичното разнообразие (ЗБР), както и в Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.
*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).