Разпространение
Гнездовия ареал на зеленоглавата патица обхваща Европа, Азия и Северна Америка. В България зеленоглавата патица е широко разпространена в цялата страна, но без високите части на планините. По-често се среща около големите влажни зони покрай реките Дунав, Тунджа, Марица и Черноморското крайбрежие.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
В България зеленоглавата патица достига размери до 57 cm и 90 cm при размах на крилете. Има полов диморфизъм, сезонни и възрастови различия. Мъжките индивиди имат характерно многоцветно оперение, с металиковозелена глава, бял пръстен на шията и кафяви гърди. Останалата част на тялото е светлосива. Женските екземпляри са пъстрокафяви със синьо крилно огледало и жълт клюн. През другите сезони и двата пола са с кафяво оперение, с черни щрихи по тялото и добре забележимо синьо крилно огледало. Младите наподобяват женските индивиди, но окраската е по-еднообразна, отдолу с повече и по-тесни щрихи. Не се гмуркат. Тези видове гнездят в разнообразни стоящи и течащи водоеми, а по време на миграции и през зимата образуват големи концентрации.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
Зеленоглавата патица попада в Приложение II на Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици. Този вид е включен в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.
*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).