Средиземноморски сокол

Този вид има медитерански тип на разпространение, като световната му популация е съсредоточена около Средиземно море. В Европа се срещат около 5900 двойки. В България този вид има сигурно гнездене по Черноморското крайбрежие, Източни Родопи, Западни Родопи и долината на р. Струма, а възможно гнездене – в Източния Балкан, Рила и поречието на р. Тунджа. Срещат се и скитащи птици в Западни Родопи, най-високо на 1926 m н.в.

В България средиземноморския сокол има дължина на тялото от 38 cm и размах на крилата 120 cm. Възрастните имат светла фаза на оперението, при която отгоре са тъмнокафяви или черносини, главата им и гърлото са белезникави, а останалата долна част на тялото е ръждивокестенява с черни ивици. При тъмната фаза оперението е изцяло черно. Младите при двете фази отгоре са по-светли с белезникави ръбове на перата.

Имат късен период на размножаване (от юли до септември). Хранят се с домашни гълъби и папуняци, както и с едри насекоми. Обитават морски брегове, разнообразни скалисти райони, планински ливади и плата.

Неизвестно.

Видът присъства в Червената книга на България с категория „Застрашен вид“ (EN), както и в Приложения 2 и 3 на Закона за Биологичното разнообразие (ЗБР). Включен е и в Приложение I на Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици.

Средиземноморския сокол е включен и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.

*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).