Разпространение
Този вид е средиземноморски, с гнездови ареал обхващащ Югоизточна Европа, Турция, Израел, Иран, Ирак, Кавказ. В България е постоянен вид. Разпространението му в страната включва скални терени в Източни Родопи, Западни Родопи (в по-ниските части), в местност Караджов камък и др. В Югозападна България се среща по поречието на р. Струма и достига на север до Земенския пролом; по р. Места и др. Гнезди в ниските части на Пирин, Западна Рила, Огражден, Малашевска и Влахина.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
В България скалната зидарка има размери от 14 cm – дължина на тялото. Оперението и отгоре е светлосиво с черна презочна ивица; отдолу – бяла с жълто-кафяви слабини.
Размножава се по отвесни скали, като гнездата се намират често в дупки, цепнатини и др., но рядко в зидове на постройки. Гнездото е затворени с преграда от слепена кал и камъчета, в която има кръгъл входен отвор. Женските снасят 6-13 яйца, през април. Малките се излюпват след 15-18 дни и излитат от гнездата след около 28 дни.
Хранят се с насекоми, а през есента и зимата, със семена и плодове. Обитават открити скалисти райони в южните части на страната, като предпочитат терени с по-ниска надморска височина.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
В Червената книга на България, видът е включен с категория „Уязвим“ (VU), както и в Приложение 3 на Закона за Биологичното разнообразие (ЗБР).
В Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature), видът е включен като „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.
*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).