Разпространение
Този вид е разпространен в Северна Африка, Предна Азия, Арабския полуостров, Централна Азия (Памир, Тян Шан, Хималаите), Китай, Корея, Япония и Северна Америка. В Европа гнезди на север до 70о с.ш. и на юг до средиземноморските острови. В България е постоянен вид, като през последните 20 години числеността му е стабилизирана и леко се покачва. Най-много установени находища има в Стара планина и Предбалкана, следват тези в Родопите, Среднотунджанско поречие, Средногорие и Краище, Рила и Пирин, Дунавска равнина, Осоговско-Беласишка планинска група и Черноморското крайбрежие.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
В България скалния размер достига дължина на тялото до 82 cm и размах на крилата до 212 cm. При възрастните индивиди главата и задната част на шията са жълтеникави със златист оттенък, перата им са заострени и образуват малка грива. Останалото им оперение е тъмнокафяво с неясно очертана черна ивица на края на опашката. Младите до 4 годишна възраст за с тъмнокафяв цвят и големи бели петна на крилата.
Размножителният им период започва през първата половина на месец март. Рядко гнездят по дървета. Женските снасят 1-2 яйца през април. Малките се излюпват към края на май и излитат от гнездото около средата на август. Хранят се със сухоземни костенурки, като са намирани в гнездата им остатъци от лалугери, лисици, зайци, птици, змии и гущери.
Местообитанията им се разделят на два типа, като единия са труднодостъпни скални комплекси или широколистни гори.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
Видът е включен в Червената книга на България с категория „Уязвим“ (VU), също така и в Приложения 2 и 3 на Закона за Биологичното разнообразие (ЗБР). Скалният орел попада в Приложение I на Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици.
Включен е и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.
*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).