Разпространение
Този вид е палеарктичен вид, който гнезди в Индия, Мианмар (Бирма), о. Цейлон, Малайските острови и о. Ява, на места в Африка. Зимува в Централна и Южна Африка и Азия. Общата му численост в Европа е 63 000 – 85 000 гнездящи двойки. В България видът е гнездещо-прелетен, преминаващ и зимуващ в страната. Преди се е срещала около р. Дунав и по-големите реки във вътрешността на страната, както и в блатата по Черноморското крайбрежие. В момента са регистрирани 86 гнездови находища със сигурно гнездене, предимно по Дунавското и Черноморското крайбрежие, Предбалкана и долините на по-големите реки.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
В България сивата чапла достига размери на тялото от 94 cm и размах на крилата 185 cm. При този вид се среща възрастен диморфизъм и малки сезонни различия. Възрастните през размножителния период отгоре са сиви с черни плещи и украсяващи пера на главата, които впоследствие изчезват, отдолу са белезникави, главата и шията са бели с черни ивици зад очите и по предната част на шията. При младите горната част на главата и шията са сиви. Може да бъде объркана с червената чапла, но е по-едра и лети с по-бавни махове. Сивата чапла гнезди в самостоятелни или в смесени колонии от чапли, блестящи ибиси, лопатарки и малки корморани. Гнездата им са предимно в тръстикови масиви, по дървета (бяла върба, бяла и хибридна топола, дъб, ясен и др.) и рядко на скали. Отглеждат 4-5 малки, които започват да летят от средата на юни. Хранят се с риба, мишки, жаби и др. Обитават сладководни езера и блата заливни и дъбови гори, язовири и микроязовири, рибарници и рибовъдни стопанства. По време на миграции и зимуване се срещат и в крайбрежни бракични водоеми, язовири, люцернови ниви, оризища, канали за напояване, главно в ниските части на страната.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
Сивата чапла е включена в Червената книга с природозащитен статус „уязвим – VU“, както и в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) в Приложение 3. Този вид присъства и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.
*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).