Син скален дрозд

Ареалът на вида обхваща южните части на Европа (на север до Швейцария и Австрия), Азия и Африка. Зимува в Южна Азия, Западна и Централна Африка. В по-голямата част от ареала си се среща целогодишно. В България популацията на вида е разпространена в скални комплекси и прилежащи храстови съобщества и пасища по поречията на реките Арда, между Кърджали и Маджарово, Места, между Добринище и Гоце Делчев и р. Струма (южната част на Кресненското дефиле).

Синият скален дрозд в България достига дължина на тялото до 20 cm. Оперението на мъжките индивиди е тъмносиньо с черни крила и опашка. При женските отгоре то е кафяво, гърлото е ръждивочервено, а останалото оперение е кафяво с люсповидни петна. Младите индивиди приличат на женските.

Гнезди в скални цепнатини (на височина от 3 m), както и в изоставени каменни постройки. Женските снасят между 3 до 6 яйца през април-май. Храната им се състои от безгръбначни животни, но също и от гущери и растителни части.

Предпочитат скалисти райони, каменливи брегове и крайморски склонове като са в съчетание с храстова растителност от медитерански тип.

Неизвестно.

Този вид е включен в Червената книга на България под категорията „Уязвим“ (VU) и също така в Приложение 3 на Закона за Биологичното разнообразие (ЗБР).

Синият скален дрозд попада и в Приложение II на Бернската конвенция за опазване на дивата флора и фауна и природните местообитания.

Включен е и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.

*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).