Речен дъждосвирец

(Charadrius dubius)
Това е палеарктичен вид, които обитава Европа, Северна Африка и Азия. Зимува на север от 5о ю.ш., а също така на п-ов Индостан, Индокитай, Китай и Индонезия.

Разпространение

Това е палеарктичен вид, които обитава Европа, Северна Африка и Азия. Зимува на север от 5о ю.ш., а също така на п-ов Индостан, Индокитай, Китай и Индонезия. В България той речния дъждосвирец е гнездящо-прелетен, преминаващ и зимуващ вид. Среща се край водоеми в ниските части на страната. По Черноморието гнезди по всички плажове, в близост до сладка вода. Установен е и по р. Струма, в Софийско, покрай различни язовири и водоеми, по реките Марица, Двойница, Стряма, Соколчица, Въча, Камчия и др. В Източни Родопи е установен по реките Крумовица, Елбасан дере, Арда, Буюк дере и по Бяла река. В Северна България се среща по р. Вит, Осъм и Искър. Размножава се по брега на р. Дунав и по повечето острови.

Описание на вида (биологични и екологични особености)

В България речният дъждосвирец достига размери от 14 cm – дължина на тялото и 46 cm – размах на крилете. Оперението на възрастните отгоре е кафяво, а отдолу бяло с черна огърлица на гушата. Челото им е бяло, а темето черно и отделено от кафяво оперение. Около окото има оранжев пръстен, а над него бяла вежда. Клюнът е черен, а краката червеникави. Младите са без бяла вежда и с по-светла огърлица.

Двойките се оформят края на март, а гнезденето е през април. Женските снасят яйцата си в края на май. Хранят се с твърдокрили насекоми и ларвите им, ларви на ручейници, червеи, дребни миди и семена и др.

Срещат се по реки, потоци, постоянни сладководни езера, блата и водоеми, чакълести брегове, пясъчни коси, острови, дюни, градски райони, райони за съхраняване на отпадъчни води, хвостохранилища, канали и др.

Природозащитно състояние

Неизвестно.

Природозащитен статут

Видът е включен в Червената книга на България с категорията „Уязвим“ (VU), както и в Приложение 3 на Закона за Биологичното разнообразие.

Речният дъждосвирец попада в Приложение II на Бернската конвенция за опазване на дивата флора и фауна и природните местообитания. Включен е и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.

 

*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).