Разпространение
Орелът рибар е космополитен монотипен вид. Гнезди в Европа, Азия, Америка, Северна Африка, Австралия. Северните популации са прелетни. В България видът е гнездещо-прелетен и преминаващ. В миналото са известни 31 находища от гнездовия период като общо в страната „са се задържали“ около 10–20 двойки.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Биологията на вида в България е непроучена. Размножаването започва от 3–6-годишна възраст. Орелът рибар гнезди единично. Използва главно дървета, а в някои случаи скали, както и изкуствени съоръжения (включително стълбове на високоволтови линии). Женските снасят 2–3 яйца от втората половина на април до началото на май. Инкубационният период е 34–40 дни. До есенната миграция младите птици са свързани с възрастните. Видът мигрира на широк фронт. Храни се изключително с риба.
Местообитанията на орелът рибар са разнообразни естествени и изкуствени влажни зони със стоящи или течащи води. Основно изискване към местообитанието е наличие на значителни хранителни ресурси (предимно риба) в съчетание с подходящи места за гнездене (стари дървета в заливни гори, стълбове на далекопроводи и др.). При търсене на храна се отдалечава до 10–20 km.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
Видът е включен в Червената книга на България с категория „Критично застрашен“ (CR), както и в Приложения 2 и 3 на Закона за Биологичното разнообразие (ЗБР). Орелът рибар попада в Приложение I на Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици.
Видът е включен и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.
*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).