Разпространение
Ареалът му на разпространение обхваща Евразия, Мала Азия и Северна Африка. На Балканския полуостров обитава гори и открити пространства. В България този вид се среща като постоянен, мигриращ и зимуващ. Той е широко разпространен из цялата страна гнездящ вид.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
В България обикновения мишелов достига дължина на тялото до 55 cm и размах на крилете 120 cm. Възрастните са с полиморфна окраска – отгоре са ръждивокафяви до тъмнокафяво, а отдолу от белезникава с дребни тъмни петна до тъмнокафяво. При младите оперението отгоре е светлокафяво, а отдолу – охристо. Този вид има 2 подвида – buteo, който е по-едър и тъмнокафяв и vulpinus, който е дребен с ръждивочервено оперение.
Местообитанията им попадат в гори и открити пространства. Мигрира заедно с други грабливи птици и в разредени ята. Зимува в люцерни, оризища и др.
Храни се с насекоми, дребни птици, влечуги и гризачи.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
Видът е включен в Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), както и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) с категория – „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.
*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).