Разпространение
Малкият ястреб е палеарктичен вид, който гнезди в Европа (без Исландия), Закавказието, Близкия Изток, Централна Азия, Русия, Япония, Азия и Африка. В България видът се среща като преминаващ, но и като постоянен. През гнездовия период се среща почти в цялата страна, като с най-висока численост е в планините и предпланините (Стара планина, Пирин, Славянка, Витоша) и Черноморското крайбрежие. По-рядко се среща в равнините и низините.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
В България малкият ястреб достига дължина на тялото до 35 cm и размах на крилата 62 cm. Мъжките екземпляри са по-дребни, имат тъмносива окраска и отдолу белезникава с ръждивокафяви препаски. Опашката му е с 4-5 черни ивици. При женските препаските отдолу са черно-кафяви. Ирисът и на двата пола е жълт. Младите видове приличат на женските. Те са моногамни видове. Гнездят по единични високи дървета в открити места или по окрайнини на гори. Снасят 2-6 яйца, като женската мъти 32 до 34 дни. Хранят се с дребни птици до 120 g, обикновено до 7 km от гнездото. Срещат се в гори и окрайнините им в равнините, предпланините и планините до алпийския пояс. През гнездовия период по-често са в планините и в широколистните гори. По време на миграции и през зимата се среща поединично в равнини и селища.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
Видът е включен в Червената книга на България с категория „Застрашен вид“ (EN), както и в Приложение 3 на Закона за Биологичното разнообразие (ЗБР). Малкият ястреб попада в Приложение I на Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици. Този вид е включен и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.
*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).