Разпространение
Този вид е туркестано-медитерански вид, разпространен в Европа. Среща се в Югозападна и Централна Азия, Северна Африка, Нова Гвинея и Австралия. Зимува в Африка и Индия, о. Цейлон и Бирма. В южните части на ареала е постоянен, а в северните – прелетен. Разпространението му в България е като гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Среща се в цялата страна, но с ниска плътност. Основно в Стара планина и Предбалкана, Средна гора, Източни Родопи, Странджа, Сакар, Добруджа и Лудогорието. По-често срещан е в Източна България. В Дунавската равнина и Тракийската низина е по-рядък. По време на прелет е често срещан по Черноморското крайбрежие.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
В България малкият орел достига дължина на тялото до 49 cm и размах на крилете до 110 cm. При възрастните индивиди има две фази на оперението. Едната е светлата фаза, при която отгоре е светлокафяв, а отдолу белезникав с надлъжни петна по гърдите. Това оперение наподобява възрастен египетски лешояд. При тъмната фаза главата и тялото отдолу са тъмнокафяви, а опашката по-светла. Имат и междинна фаза. Младите екземпляри са белезникави, с повече напетнявания по тялото. Заемат гнездова територия в края на март, началото на април. Характерен е брачния полет, който е вълнообразно гмуркане. Женските снасят 2 яйца, като мътенето продължата 36-39 дена, а малките остават в гнездото около 50 дена. Хранят се с лалугери и други гризачи, птици, влечуги и др. Ловува в гори и открити пространства. Местообитанията им са предимно стари широколистни гори в полупланинските и хълмисти райони до около 2000 m н.в. и ниските части на по-високите планини. Мигрира по морски крайбрежия.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
Видът е включен в Червената книга на България с категория „Уязвим“ (VU), както и в Приложения 2 и 3 на Закона за Биологичното разнообразие (ЗБР). Този екземпляр попада в Приложениe I на Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно опазването на дивите птици. Малкият орел е включен и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.
*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).