Разпространение
Гнездовият ареал на този вид е от долината на р. Елба до Белорусия и Ленинградската област, Унгария, Балканския полуостров, Мала Азия, Кавказ, Северен Иран, Индия и Северна Бирма. Зимува предимно в Предна Азия и Източна Африка, като миграционния път преминава през Бургаския залив, Босфора и залива Акаба. В България той е гнездещо-прелетен, преминаващ и отчасти зимуващ вид. по-голямата част от популацията му е в Източни Родопи, Сакар, Дервентските възвишения и Странджа, малко в Източна Стара планина и Източна Средна гора. Може да бъде срещнат и около Дунавската равнина и по крайбрежието на р. Дунав и островите, северните склонове на Родопи, Витоша и Същинска Средна гора.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
В България малкият креслив орел достига дължина на тялото 62 cm и размах на крилете от 145 cm. Възрастните са с кафяво оперение, черни махови пера, бели петна на крилата и черна опашка с бяло еднообразно петно. Ирисът е жълт. При полет маховите пера отдолу са черни. Опашката е къса. Младите са кафяви с добре оформено жълто петно на тила.
Гнездят основно на широколистни дървета. Женските екземпляри снасят в началото на май 2 яйца и мътенето продължава 38-41 дни. Малките излитат от гнездата на около 55 дни. Хранят се с обикновената полевка, лалугер, гущери, змии, водни жаби.
Местообитанията са запазени горски масиви от бук, дъб или смесени насаждения, стари полезащитни пояси и други горски площи в близост до просторни тревни съобщества и селскостопански земи, удобни за лов.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
Видът е включен в Червената книга на България с категория „Уязвим“ (VU). Малкият креслив орел присъства и в Приложения 2 и 3 на Закона за Биологичното разнообразие (ЗБР), както и е включен в Приложение I на Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици.
Включен е и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) с категория – „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.
*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).