Разпространение
Общото му разпространение достига на север до Великобритания, Скандинавския полуостров, Архангелск, Сибир, на юг – Пиринеите, Франция, Италия, Югославия, България, Северното Черноморско крайбрежие с п-ов Крим, Армения, Каспийско море до източната граница, която е ез. Байкал.
В България той е гнездящо-прелетен и преминаващ вид. Има мозаечно разпространение предимно в Западна България, като по значими находища се намират в Софийско, Западна Стара планина и Централен Балкан, Понор планина, по линията Трън-Брезник до границата. Среща се и по Дунавското и Черноморското крайбрежие, Добруджа и Източни Родопи.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
В България ливадният дърдавец достига дължина на тялото до 28 cm и размах на крилете 49 cm. Оперението на възрастните отгоре е ръждивокафяво с черни петна и синьо-сиви вежди, гърлото и гърдите също са синьосиви. Клюнът е къс, конусовиден и жълт. Краката са дълги и кафяви, като при излитане висят под тялото. Младите наподобяват възрастните, но пъстрините и препаските са по-неясни.
Биологията на вида е слабо проучена. Мъжките са силно териториални. Хранят се с насекоми, предимно скакалци, червеи и голи охлюви.
Обитават влажни и мезофитни тревни съобщества с доминиране на Poa pratensis, Alopecurus pratensis, Gallium aparine и др. Среща се от 500 и 1800 m надморска височина, но е установяван и на 2500 m н.в.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
В Червената книга на България, видът е включен под категорията „Уязвим“ (VU), както и попада в Приложения 2 и 3 на Закона за Биологичното разнообразие (ЗБР).
Видът попада в Приложение II на Бернската конвенция за опазване на дивата флора и фауна и природните местообитания. Ливадният дърдавец попада в Приложение I Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици.
Включен е и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.
*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).