Разпространение
Този вид гнезди в Североизточна Европа, Русия и Китай. Зимува на Балканите, в Мала Азия, Близкия Изток, Североизточна Африка, Южна Азия и в Централна Европа. В България е преминаващ, зимуващ и вероятно гнездещ вид. Прелита по Черноморското крайбрежие, Пирин и Славянка, Източни Родопи и др. Зимува около Шабленското и Дуранкулашкото езеро, р. Ропотамо, яз. „Овчарица“ и др.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
В България големият креслив орел достига дължина на тялото от 68 cm и размах на крилата 168 cm. При възрастните окраската е тъмнокафява, като рядко се срещат видове със светло оперение. Опашката им е къса, а ирисът е тъмнокафяв. Младите екземпляри са чернокафяви, по гърба и надкрилията имат светли петна, които образуват няколко реда белезникави ивици. Срещат се в заливни гори, като липсват данни за България къде точно гнездят. Женските индивиди снасят по 2 яйца, които мътят 42-44 дни. Хранят се с дребни и средно едри гръбначни, насекоми или мърша. Обитават влажни зони с концентрация на водолюбиви птици и високи дървета, заливи и други широколистни гори, брегове на водоеми или открити югоизточни склонове. Мигрира и зимува предимно по морски крайбрежия и влажни зони.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
Видът е включен в Червената книга на България с категория „Критично застрашен“ (CR), както и в Приложения 2 и 3 на Закона за Биологичното разнообразие (ЗРБ). Големият креслив орел попада и в Приложение I на Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици. В Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International union for Conservation of Nature) е включен с категория „Уязвим“ (VU) – Vulnerable.
*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).