Далматински сокол

Видът е с етиопски тип на разпространение. Гнезди в Африка (с изключение на горските райони и на Южна Сомалия), Близкия Изток, Мала Азия и Южна Европа. В България видът е с постоянно разпространение. Има няколко сведения за вида, като последните са от Югозападна България, на юг от линията Драгоман-Свиленград, включително от Източни Родопи и Рила.

В България далматинския сокол достига размери на тялото от 42 cm и размах на крилата 102 cm. Окраската на възрастните отгоре е сива, само тилът и темето са ръждивокафяви, а отдолу са белезникави с черни капковидни петна по гушата и корема. Младите екземпляри са с кафява окраска, а петната по долната част на тялото са по-големи и гъсто разположени.

Хранят се главно с дребни и средно големи птици. Ловуват в полет близо до земята. Женските снасят 3 яйца в началото на март и мътенето продължава 32-35 дни. Малките напускат гнездата в края на май.

Обитават скални райони в съседство с гори, рядко до речни долини. Срещат се на сухи райони, храстови терени от медитерански тип, високи планини (и над 2000 m н.в.).

Неизвестно.

Видът е включен в Червената книга на България с категория „Критично застрашен“ (CR), както и в Приложения 2 и 3 на Закона за Биологичното разнообразие (ЗБР). Попада и в Приложение I на Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици.

Далматинския сокол попада в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.

*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).