Разпространение
Местната гнездяща популация е по-малко от 2% от националната популация (оценена на 40 000–50 000 двойки). За добро се счита природозащитното състояние на местната популация, която не е изолирана в по-широкия си ареал на разпространение. В изследвания район видът се среща в агролесовъдните местообитания на по-ниските височини, както и в техните екотони с прилежаща горска растителност.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Едра овесарка с триъгълен светъл клюн и дълга опашка. Прекарва повече време на земята, отколкото чинките. С черна качулка на главата, кафява горна част и жълта долна част. Женската с по-приглушени сиво-кафяви, кафяво-червени и кафяво-жълти цветове. Силен и стабилен полет, без силна вълнообразност и възходи и спускания. Със силна и кратка песен, която свършва рязко.
Мигрираща птица. Гнезди в Пагайо и презимува в Индия. Обитава открити сухи райони с гъсти и сравнително високи храсти и фригани, с разпръснати дървета. Често в редки макиси, овощни градини, маслинови горички, лозя, но също и в гъсти линейни храсти по бреговете на потоци и реки и границите на полетата. Обикновено на ниска и средна надморска височина до 1200 m. Прави чашовидно гнездо със суха трева в ниски храсти или на земята. Храни се на ята, обикновено на земята, но също и в храсти и ниско в дървета. Консумира основно семена от треви и зърнени храни. Храни малките си с насекоми.
Основната заплаха за вида е разширяването и интензифицирането на селското стопанство, чрез преобразуване на земеделска земя от ниско интензивна в напълно интензивна и унищожаване на храсти и жив плет по техните граници. Широката употреба на агрохимикали ограничава наличността на храна за вида.
Природозащитно състояние
Незастрашен вид.
Природозащитен статут
Защитен съгласно Бернската конвенция (Приложение II). Включен в списъка с най-малка грижа в Гърция и в Европа, съответно от гръцката Червена книга и IUCN. Не е включен в категория SPEC (европейски видове, представляващи опасения за опазване) от BirdLife International.