Разпространение
Ареалът на разпространение на този вид обхваща Западна и Централна Европа, Апенинския и Балканския полуостров, Закавказието, европейската и азиатската част на Русия, Ирак, Иран, Турция, Йордания, Сирия, Израел, Северен Индокитай, о. Сахалин. В България той е постоянен вид. Често срещан в равнини и планини до 1700 m н.в. Среща се на карстови терени на Предбалкана.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Размерите, които достига бухалът в България, са 68 cm дължина на тялото и 174 cm при размах на крилете. Това е най-едрата сова на Балканския полуостров. Възрастните индивиди отгоре са ръждивокафяви с черни и сиви пъстрини, ушите им са големи и черни с шарки, останалата долна част на тялото е ръждивокафява с черни надлъжни ивици. Младите са с по-светло и рехаво оперение.
Те са моногамни видове. Гнездовият им сезон е от февруари до август. Женските снасят 2-4 яйца и мътенето им продължава 34-36 дни, като през това време се храни от мъжкия. Малките излитат от гнездата на 7 седмици. Хранят се предимно с дребни бозайници – лалугери, таралежи, зайци и др. Понякога плячка са и птици като гълъби, гургулици, дроздове, сврачки и др.
Местообитанията им са трудно достъпни от човека, главно в скални масиви и сипеи, пещери, окрайнини на гори, разредени стари гори, често в речни долини, близо до реката.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
Видът е включен в Червената книга на България с категория „Застрашен вид“ (EN), както и в Приложения 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Бухалът е включен в Приложение I на Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици.
Присъства и в Червеният списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.
*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).