Разпространение
Този вид е палеарктичен, който гнезди в Южна Европа, Мала Азия, Синайския полуостров, Ирак, Иран, Афганистан, Пакистан, Казахстан, Индия. В България той е постоянен, в миналото многоброен вид по скалисти места. Възвръща се в Източни Родопи по р. Арда между Кърджали и Маджарово. Скита в Южна България и мигрира по Черноморието и Софийското поле.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
В България белоглавият лешояд достига дължина на тялото 100 cm и размах на крилата 260 cm. Оперението при възрастните е светлокафяво с черни махови пера и опашка. Главата и шията са покрити с къс бял пух. В основата на шията има добре видима яка. Гърбът и крилата са пясъчно жълти, а маховите пера са черни. При младите индивиди якичката е по-дълга и кафява на цвят.
Гнезди колониални до 10-12 двойки в големи скални комплекси като периодично сменя гнездовищата. Често срещани са в единични гнезда. Женските снасят през януари 1 яйце. Хранят се с мърша, като тези видове са зависими от свободно пасящи домашни животни и от ветеринарно-санитарно обслужване. На едно място за хранене могат да се съберат по много птици.
Предпочитат скалисти райони в долините на големи реки, особено при наличие на популации на вълци или едър дивеч.
Природозащитно състояние
Неизвестно.
Природозащитен статут
Видът е включен в Червената книга на България като „Застрашен“ (EN), както и е включен в Приложения 2 и 3 на Закона за Биологичното разнообразие (ЗБР). Попада и в Приложение I на Директива 2009/147/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 година относно опазването на дивите птици.
Белоглавият лешояд е включен и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.
*Забележка: За описанията на птиците е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; Мичев, Т., Д. Симеонов, Л. Профиров. 2012. Птиците на Балканския полуостров. Екотан, София, 300 с.; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).