Разпространение
Южният подковонос се среща от Закавказието до Израел и Южна Европа, Туркменистан, Иран, Алжир, Мароко, Тунис, вероятно Египет. В България е обикновен обитател на карстовите райони. На най-голяма надморска височина е регистриран в Пирин (1 700 m н.в.), но се среща обикновено до 1 000 m н.в.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Южният подковонос е среден по размери подковонос. Основата на космите е светлосива. Окраската на гръбната страна е сиво-кафява, а коремната белезникавожълта, границата между коремната и гръбната страна не е рязка. Носните израстъци и устните – светлокафяви, ушите и мембраните – светлосиви. Крилата са широки. Втората фаланга на на 4-тия пръст повече от два пъти надвиша дължината на първата. Обитава гористи карстови райони в близост до вода. Храни се с дребни насекоми. Много по-социален от големия и малкия подковоноси. Понякога образува самостоятелни колонии в пещерите от 50-300 индивида. Често съжителства с други пещерни видове прилепи. През зимата се среща в смесени колонии, най-често с подковоноса на Блази и подконовоноса на Мехели и по-рядко с големия подковонос. Обикновено се заселват в най-топлите части (10-13°C) на пещерите. В България са регистрирани размножителни колонии обикновено с численост от няколко десетки до около 2 000 индивида. Ражда по едно малко в периода края на юни – началото на юли.
Природозащитно състояние
Благоприятно.
Природозащитен статут
Южният подковонос е строго защитен вид, включен в Приложение 2 и Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР); Приложение II на Бернската конвенция и на Бонската конвенция; и в Приложение II и Приложение IV на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора (Директивата за местообитанията). Категоризиран е като „Потенциално застрашен“ (NT) – Near Threatened в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature). Южният подковонос е включен и в Червената книга на Република България (2015) с категория „Уязвим вид“ (VU) – Vulnerable.
Забележка: За описанията на прилепите е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature); уебсайта на Федерацията на природозащитни сдружения „Зелени Балкани“.