Натузиево прилепче

Натузиевото прилепче е разпространено от Западна Европа до Урал, Кавказ и Западна Мала Азия, Южна Азия. В България видът има ясно изразена годишна динамика на числеността си на територията на страната. През есенния период неговата численост достига своя максимум, като мигриращите групи от натузиево прилепче намират особено благоприятни условия за изхранване във влажните зони.

Натузиевото прилепче е дребен вид прилеп. От горната страна козината е кафява, а отдолу – сивокафява, понякога има тъмно петно на плещите. Лицето, ушите и мембраните са тъмнокафяви до черни. Обитава широколистни и смесени гори, често се среща и в селища, градини, паркове, придържа се в близост до водни площи – езера, големи реки. Храни се с малки летящи, предимно двукрили насекоми. Ловува интензивно през първата половина на нощта в окрайнини на гори и паркове, неголеми поляни и просеки на около 2-6 m над земята. За убежища предпочита хралупи на дървета с тесен вертикален отвор, но също и кухини под кората на дървета и тесни цепнатини на сгради. В хралупите се завира между неравностите на стените, а не виси, както други видове прилепи в подобни убежища. През пролетта (април, май) образува малки колонии, съставени главно от женски. През лятото числеността им се увеличава и заедно с новородените достига 100-150 екземпляра. Летните и зимните колонии са в хралупи на дървета, цепнатини в скали и стени на сгради и др. Копулацията е през септември-ноември. Непосредствено преди този период мъжките заемат индивидуални територии, извършват демонстрационни полети и издават обозначителни звуци. Всеки мъжки има „приходящ“ харем от 1-10 женски. Женските често се връщат в убежищата, в които са се родили, за да формират размножителни колонии. Раждат се 1-2голи и слепи малки през юни.

Неизвестно.

Натузиевото прилепче е строго защитен вид, включен в Приложение 2 и Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР); Приложение II на Бернската конвенция и на Бонската конвенция; и в Приложение IV на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора (Директивата за местообитанията). Видът е категоризиран като „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).

Забележка: За описанията на прилепите е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature); уебсайта на Федерацията на природозащитни сдружения „Зелени Балкани“.