Разпространение
Големият подковонос се среща от Южна Англия през Кавказ до Северна Япония, на юг до Мароко (липсва в Египет), Иран, Хималаите до Китай. В България е разпространен в цялата страна, без най-високите части на планините (рядко над 1 600 m н.в.).
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Големият подковонос обитава редки гори, храсталаци, открити места в близост до карстови разкрития и скални венци, а също и в близост до водни басейни. Окраската на козината на вида е от сива до черевникавокафява, кремава на коремната страна. Мембраните и ушите са светлокафяви. Ушите са големи и заострени, с широка кожна ивица в долната страна. Крилата са широки. Храни се с големи летящи насекоми, главно нощни пеперуди и бръмбари. Излиза да ловува привечер, около 10-20 минути след залез слънце, като ловът може да продължи цяла нощ. През лятото заселва плитки пещери, скални струпвания, настанява се под покриви, в запустели сгради, руини, изкуствени галерии. Летните колонии са твърде шумни, особено младите, когато искат да бъдат нахранени. Често ползва временни и нощни убежища, където почива по време на лов и изяжда едрите уловени насекоми. Зимува в подземни естествени и изкуствени галерии – от октомври-ноември до април, като избира по-топлите техни части (7-11° C). Периоди на копулация има през есента и пролетта. Бременността е 10-11 седмици. През май-юни женските се събират в размножителни колонии, с численост до 200 екземпляра (рядко до 600), където раждат (юни – началото на юли) и отглеждат малките си. Обикновено се ражда едно голо и сляпо малко (рядко две). Продължителността на живота е до около 30 години.
Природозащитно състояние
Неблагоприятно – незадоволително.
Природозащитен статут
Големият подковонос е строго защитен вид, включен в Приложение 2 и Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР); Приложение II на Бернската конвенция и на Бонската конвенция; и в Приложение II и Приложение IV на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора (Директивата за местообитанията). Категоризиран е като „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).
Забележка: За описанията на прилепите е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature); уебсайта на Федерация на природозащитни сдружения „Зелени Балкани“.