Разпространение
Големият нощник е разпространен в Южна, Централна и Източна Европа. Сравнително рядък вид е за Северна и Западна Европа, Мала Азия, Ливан, Израел. В България е разпространен в карстови райони в цялата страна и е един от най-често срещаните пещерни видове. В Западна и Централна Стара Планина е установен до 1 400 m н.в., а в Пирин – на 2 500 m н.в.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Големият нощник е един от най-едрите прилепи, които се срещат в България. Окраската на козината е сиво-кафява отгоре и светлосива отдолу. Крилата са широки, мембраната им е тъмносива. Ушите са широки и овални. Образува многочислени, шумни, летни колонии в пещери. Обитава разредени гори, паркове, ливади.
Храни се с едри насекоми (нощни пеперуди, бръмбари, щурци и др.) на открити места в редки горички и покрайнините им, където земята е покрита с опадали листа и малко трева. Лови жертвите си в полет или ги събира от различни повърхности – най-често от земята.
През лятото населява пещери, рядко тъмни части на сгради, хралупи на дървета. Зимува в пещери, минни галерии и др., като избира места с висока влажност и температури в интервала 7-12 градуса. Обикновено виси свободно по таваните на пещерите.
Размножава се главно през есента, по-рядко през пролетта. Обикновено един мъжки привлича „харем“ от 4-5 женски. Бременността е 50-60 дни. През лятото мъжките живеят предимно поединично, а женските формират колонии, където раждат (в края на май – началото на юни) и отглеждат по едно голо и сляпо малко.
Природозащитно състояние
Неблагоприятно – незадоволително.
Природозащитен статут
Големият нощник е строго защитен вид, включен в Приложение 2 и Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР); Приложение II на Бернската конвенция и на Бонската конвенция; и в Приложение II и Приложение IV на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора (Директивата за местообитанията). Категоризиран е като „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).
Забележка: За описанията на прилепите е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature); уебсайта на Федерация на природозащитни сдружения „Зелени Балкани“.