Разпространение
Пещерният дългокрил прилеп е разпространен в Мароко и Южна Европа (на север до Средна Франция, Швейцария, Австрия и Чехословакия), през Кавказ и Иран, по-голямата част от Китай и Япония, по-голямата част от Индомалайския регион, Нова Гвинея, Соломоновите острови, Австралия, Африка (без Сахарския район), Мадагаскар, Бисмарков архипелаг, о. Бугенвил. В България е чест и многоброен обитател на пещерите в ниските части на страната. Рядко се среща в планините – вероятно по време на сезонните миграции.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Пещерният дългокрил прилеп е среден по размери прилеп с много къса муцуна и силно изпъкнало и закръглено чело. Козината е къса. Окраската на гърба е от сивокафява до пепеляво сива, а долната страна – по-светлосива. Муцуната, ушите и мембраните – сивокафяви. Ушите – къси, не надвишават височината на главата. Крилата са дълги и тесни. Дългокрилите прилепи обитават карстови райони. Хранят се често, далече от убежищата. Основната част от храната са нощни пеперуди, различни двукрили и бръмбари. В България са изцяло свързани с пещерите. Силно колониален вид. Понякога формира многочислени колонии от порядъка на няколко десетки хиляди екземпляра, които образуват плътни струпвания по сводовете на пещерите. Обикновено колониите са смесени с други пещерни видове. В България е известна една от най-големите зимни колонии, достигаща до 80 000 екземпляра. В България се размножават обикновено през есента (понякога и през пролетта) в „летните“ пещери. През този период прилепите са разпръснати на групи от 2 до 10-15 индивида из цялата пещера. Женските раждат по едно малко в края на юни, началото на юли.
Природозащитно състояние
Неблагоприятно – незадоволително.
Природозащитен статут
Пещерният дългокрил прилеп е строго защитен вид, включен в Приложение 2 и Приложение 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР); Приложение II на Бернската конвенция и на Бонската конвенция; и в Приложение II и Приложение IV на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора (Директива за местообитанията). Категоризиран е като „Уязвим“ (VU) – Vulnerable в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).
*Забележка: За описанията на прилепите е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature); уебсайта на Федерация на природозащитни сдружения „Зелени Балкани“