Разпространение
Среща се в Северна Америка, Азия, Северна, Източна, Южна, и частично в Централна Европа. В България в началото на XX в. се среща в цялата страна. През 1965-1975 г. остават само 110-130 индивида. в 5 гранични зони. През 80-те години започва популацията на вида се увеличава, поради забраната за тровене на хищници и увеличаването на дивите копитни (600–700 животни). През 1996–1999 г. популацията на вида достига около 1000 индивида.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Вълкът предпочита трудно достъпни планински райони с гори, храсталаци, скали, ждрела, ливади. Семейната територия е средно 15 000 ha, съответно 25 000 ha. През размножителния период обитава планините. Есента и до средата на зимата слиза и в равнините. Видът е моногамен и двойката е остава заедно за цял живот. Размножават се само доминиращите двойки. Разгонва се януари–февруари. Малките, средно 4–6, се раждат през април. През септември семейството (5–8 вълци) се събира за есенно-зимен лов. Основната плячка са: диви копитни, овце, мърша, кучета, кози, магарета и др. Вълкът се различава от кучета „вълчи тип“ по дебелата, незакривена опашка, масивния врат, късите и широки уши.
Природозащитно състояние
Благоприятно.
Природозащитен статут
Вълкът (Canis lupus) е защитен вид, включен в Приложение 2 и 4 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Приложение II на Бернската конвенция. Видът е включен още в Приложение II към Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) и в Приложение II и Приложение IV на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора (Директива за местообитанията). Вълкът е част от Червената книга на Република България (2015) с категория „Уязвим“ (VU) – Vulnerable, включен в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.
*Забележка: За описанията на гръбначните животни е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).