Видра

Видрата е вид, обитаващ по-голямата част от Евразия и Атласките планини. В България до 30-те години на XX в. се среща почти навсякъде, но през 50-те намалява застрашително. През периода 1970–1990 г. увеличава числеността си на 800–1400 индивиди. Най-плътна е популацията на видри в Югоизточна България, както и в защитените зони Кресна-Илинденци и Пирин.

Среща се в равнините, по морското крайбрежие и в планините. Видрата обитава естествени речни течения и затворени водоеми с дължина поне 15–20 km с: изобилна крайбрежна растителност – лонгози, елшаци и тръстики, разнообразна рибна фауна и изобилие от раци, жаби, други гръбначни и мекотели.

Участъкът на мъжкия индивид може да припокрива този на 1 или повече женски. Бърлогите са в корените на крайбрежни дървета. Малките (от 2 до 4 на брой) се раждат през март–август и следват майка си година. В Югоизточна България рибата заема до 93% от плячката (средно 62% пролет–лято и 74% есен–зима). Видрите улавят плячката си на до 4 m дълбочина.

Благоприятно.

Видрата е защитен вид, включен в Приложение 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Приложение II на Бернската конвенция. Видът е включен още в Приложение I към Конвенцията за международна търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES) и в Приложение II и Приложение IV на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора (Директива за местообитанията).

Видрата е включена в Червената книга на Република България (2015) с категория „Уязвим вид“ (VU) – Vulnerable и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature), като „Потенциално застрашен“ вид (NT) – Near Threatened.

*Забележка: За описанията на гръбначните животни е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).