Разпространение
Видът е реликт от ледниково време със 7 подвида в Алпите, Карпатите, Кавказ, Мала Азия и Балканския полуостров. В България се среща балканската дива коза R. r. balcanica, разпространена в някои по-високи планини на Балканите (без Хърватска).
В миналото е обитавала Стара планина, Средна гора, Витоша и Рило-Родопския масив. От края на XIX в. до 30-те години на XX в. застрашително намалява и изчезва от Средна гора и Витоша.
Описание на вида (биологични и екологични особености)
Козината на дивата коза през лятото е къса и гладка, а на цвят е светлокафява или червеникаво-кафява. През зимата тя става шоколадово кафява, а космите по гърба нарастват до 10-20 сm. Долната страна е светла. Обикновено краката са по-тъмни. Има малка брада. Челюстите, бузите и носът са бели. От окото до муцуната преминава черна ивица.
Основните местообитания на дивата коза за стръмни скалисти склонове, гори и високопланинската безлесна зона. Разгонването в Стара планина е октомври–ноември, в Пирин: ноември–средата на декември. Повечето женски започват да се размножават през третата година, а мъжките през четвъртата и петата. Бременността е 160–175 дни и се ражда най-често 1 малко. През лятото и ранната есен стадата на женските достигат 40–50 животни. Храни се през деня с всякаква храна от растителен произход, зимно време изкопава корени и яде също така мъх, лишеи и пъпки.
Природозащитно състояние
Неблагоприятно-незадоволително.
Природозащитен статут
Дивата коза е защитен вид, включен в Приложение 2 и Приложение 4 на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Приложение III на Бернската конвенция. Видът е включен още в Приложение II и Приложение IV на Директива 92/43/ЕИО за опазване на естествените местообитания и дивата фауна и флора (Директива за местообитанията) и в Червената книга на Република България (2015), с категория „Застрашен подвид“ (EN) – Endangered.
Дивата коза е вид, включен и в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature) – с категория „Слабо засегнат“ (LC) – Least Concern.
*Забележка: За описанията на гръбначните животни е използвана информация от: Големански, В. и др. (ред.) 2015. Червена книга на Република България. Том 2. Животни. БАН & МОСВ, София; уебсайта на Международния съюз за защита на природата (IUCN – International Union for Conservation of Nature).